Lili Iwanowa - Поетът

Казват, че всеки поет
във джоба си някъде пази
един пожълтял празен лист
за стара любов да разкаже.

На масата сутрин в кафето
той никога не е сам,
но съседното място все пази –
за кого, за кого ли… не знам.

Припев: (×2)
Но зная как се обичат, щом са далеч
сърца, които по свой път вървят;
очи се срещат един път на век,
а после почти се забравят.

Нощем в града, сред неони,
от свещи опушена стая,
той старите спомени гони –
с кого ли, с кого ли… не знам.

Припев: (×2)
Но зная как се обичат, щом са далеч
сърца, които по свой път вървят;
очи се срещат един път на век,
а после почти се забравят.

За кой ли път ръката му посегна към хартията. Дали нямаше да напише някоя безсмислица и да развали всичко? Следобедното слънце очерта нечий силует на входа на кафенето и той се усмихна неволно.

Припев: (×2)
Но зная как се обичат, щом са далеч
сърца, които по свой път вървят;
очи се срещат един път на век,
а после почти се забравят.