Lili Iwanowa - Към теб

Аз взех от твойта слабост много
могъщество и чест, и доблест,
пленително добра тревога;
привързаност без страх и подлост.

И жълта есен. Жълто ехо
от гласове незащитени…
Но всичко е така далеко,
тъй както детството от мене…

И струва ли си, струва ли си да се пита
несбъднатото, несбъднатото от години?
Отново, отново за самозащита
да си останем, да си останем анонимни.

Да бди над нас като тогава
зидът старинен и огромен.
Да се яви като забравен,
а ти да дойдеш като спомен.

И в паметта си, и в паметта си да се ровя,
да търся мъничка, мъничка разплата…
Да си отида пак виновен,
да си останеш ти възпята.